Хайдут Сидер
Поемата за Черния арап и народния закрилник хайдут Сидер е написана през 1868 г. в Бесарабия, където революционерът поет Никола Козлев е учител, и е считана за първа българска поема. Главният герой – хайдут Сидер, е бил реално лице, за което местните предания в Лясковец и околностите разказват легенди за безстрашен юнак. Литературата и историята се преплитат, но действително Сидер Грънчаров, известен и като Сидер войвода е участник в националноосвободителното движение. Роден в Горна Оряховица.
В революционното дело е привлечен от Васил Левски. Участва в Сръбско-турската война през 1876 г. в четата на Филип Тотю. В разгара на революционно-освободителното движение застава начело на група от петдесетина доброволци и се отправя към Врачанския балкан, за да се присъедини към Ботевата чета. Загива в сражение с турците край връх Мургаш в Стара планина.
плесна ръце, грабна кривак,
накрехна си дълъг калпак,
че попита черен арап:
„Как ма мислиш, пъклен сине…
От арапи не се боя
и лесно им кръвта пия!“
…млади булки да го чешат,
дълга грива да му плетат,
жални песни да му пеят,
с дребни сълзи да го къпят!“
По текста на революционера поета Никола Козлев известната народна певица Гюрга Пинджурова е изпяла и песента за хайдут Сидер и черния арап.