Богданци

Днес град Богданци е разположен в югоизточната част на страната, в областта Боймия, на 9 километра североизточно от Гевгели, близо до границата с Егейска Македония, дн. Северна Гърция. Църквата „Свети Атанасий“ е от първата половина XIX век е дело на Андон Китанов. През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци.

На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село Крондирци, е разбита край Богданци от българска милиция. В селото в 1895 – 1896 г. е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят Атанас Тодев от Мачуково, а след него учителите Иван Бардаров от Щип, Сава Михайлов, Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев. По времето на Балканската война (1912 – 1913) Богданци има около 1000 къщи, 2/3 от които са български, а останалите турски и няколко цигански. От българските къщи около 450 са екзархистки, 150 гъркомански, 30-40 униатски и 7-8 сърбомански. При избухването на Балканската война 78 души от Богданци са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война от 1913 г. селото попада в територията на Сърбия.

Поне 28 души родом от Богданци, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.