Галичник

Село Галичник е културен резерват без население в днешна Р С Македония, разположено в областта Река, на Галичката река в западните склонове на планината Бистра, над каньона на река Радика на надморска височина от 1270 до 1450 метра. Обичай, който се почита там е Галичката сватба, която е близка до Македонските традиционни сватби в Пиринско и Солунско.

До Галичник може да се стигне по през Бистра от Мавровското езеро, по 1-километров черен път от Росоки или по пътека от село Янче, разположено край Радика. На 10 километра от Галичник е Бигорският манастир „Свети Йоан“, който опазва българската духовност и средновековна книжнина дори по време сръбската окупация, зверства и политическо и икономическо влияние върху страната, което продължава и днес. Българите се заселват там още с Кубер. Църквата „Света Петка“ е построена през 1807 година. В края на XIX век Галичник е голяма българска паланка, като жителите ѝ се занимават със зидарство и отглеждане на овце.

Галичник е един от основните центрове на Дебърската художествена школа – от Галичник е големият български зографски род Фръчковци и много други строители, резбари и зографи, сред които видно място заема Макрий Негриев. Партений Зографски е видна фигура на българското църковно движение по време на Възраждането, дойрански епископ и книжовник.

В 1897 година галичани с големи усилия и въпреки трудностите успяват да издействат султански ферман за построяване на третокласно българско училище в Галичник. На 11 май 1898 година е извършено освещаване на основите на българското училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 142 души от Галичник са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Над 17 души родом от Галичник, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България. Както и другите села в Мала Река, Галичник е център на непрестанна миграция през XIX и ХХ век. В края на XIX век, до 1918 от Галичник се изселват 197 семейства. По-голямата част от тях се заселват в България, като 20 от тях в днешния район „Илинден“. По време на Втората световна война, когато районът е под италианска и албанска окупация, значителна част от галичани се преселват в зоната, администрирана от български власти.