Гевгели

Гевгели се намира на южната граница на Северна Македония, на десния бряг на река Вардар на основния пътен коридор, свързващ Атина с Виена. Съвременното развитите на града започва в средата на XIX век. Основните забележителности и до днес в града са църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“), построена през 1842 г. и екзархийската църква „Св. св. Кирил и Методий“, издигната през 1896 г.

През 1873 г. е построена железопътната линия Скопие – Солун, минаваща през града. През май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов от името на Гевгелийската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава. През октомври 1880 г. Гевгели е нападнат от гръцката чета на Панайотис Калогирос. След войната Българска екзархия полага мощни усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. На 14 юли 1895 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в града. След Солунските атентати османските власти на 21 април 1903 година арестуват по подозрения енорийския свещеник Тома Ташов, първенците Георги Баялцалиев, хаджи Нако (Нано) Николов, Г. Йосифов, Петър Дерменджиев и др.

При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Гевгели се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение. Градът е освободен в средата на октомври от четите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров, които са част от Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. В града се установява военно-административна българска власт. На 20 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, Гевгели е обстрелван от гръцката армия, а 33-ма българи католици са отведени на заточение. След Първата световна война е последният поток от бежанци, гевгелийскитете българи бягат в свободна България, голяма част от тях в западните покрайнини на столицата, като основават квартал „Гевгелийски“ в днешния район „Илинден“. На улица „Попчево“, наречена на село Попчево, Струмишко, през 1931 година бежанците създават читалището „Роден край“, с пръв председател Кирил Манасиев.