Гьорче Петров

Гьорче Петров е роден на 2 април 1865 година в прилепското село Вароша, тогава в Османската империя, днес квартал на град Прилеп в Северна Македония. Гьорче учи в Солунската българска мъжка гимназия. Поради неговите дописки, които публикува във вестник „Балкан“, където критикува управлението на гимназията, изключен е от училището и заедно с няколко свои другари се отправя към Пловдив, за да продължи образованието си там. Под тепетата местни дейци създават през февруари 1885 година таен революционен комитет за борба за освобождение на Македония с председател Захари Стоянов, в който се включва и Петров. В Прилеп започва работа като учител, назначен от Екзархията в новооткритото четирикласно училище в Щип. От Пловдив идва с пълномощно подписано от Захари Стоянов и Димитър Ризов за основаване на революционни комитети в Македония и така устройва комитет. След Сръбско-българската война от 1885 година Петров вижда как Сърбия засилва пропагандата си. Стремейки се да ѝ противодейства, той става събирач на географски и етнографски материали от Скопско и Битолско. Събраните сведения за областта са предадени на българското Министерство на войната. През 1896 година Гьорче Петров издава „Материали по изучаванието на Македония“. лед основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 година, Петров се включва в нея. Той проявява голяма активност в работата по набиране на нови членове в Битоля и особено в околните села, които като училищен инспектор обикаля безпрепятствено. В Битоля Петров се заема със списването на вестник „На оръжие“. През 1896 година се присъединява към ЦК на ВМОРО и взема участие в състоялия се през същата година Солунски конгрес. През 1897 година предприема пътуване до Бесарабия, където прави неуспешен опит да събере пари от тамошните българи за македоно-одринското революционно движение, а в Букурещ заедно с Борис Сарафов провеждат нови срещи с местната българска емиграция. От 1897 до 1901 година Гьорче Петров е член на Задграничното представителство на ВМОРО в София. При съвместната дейност на Задграничното представителство с Върховния комитет това става причина между двете организации да се поведе ненужна полемика. Конфликтът се усложнява още повече през 1901 година, вследствие на което Петров се принуждава на два пъти да напусне София. През есента на 1902 година той отново се завръща в столицата, за да вземе участие в разискванията по въпроса за предстоящото въстание. В петчасова реч Петров почти убеждава по-голямата част от сърбалите се революционери да приемат тактиката на „перманентно въстание“ като най-подходяща за съществуващите условия. През януари 1903 година категорично се обявява против решението на Солунския конгрес за въстание. По време на Илинден през лятото на 1903 година с голяма чета минава през Кюстендилския пункт, пресича Вардара и води редица сражения в Прилепско, докато Гьорче остава в Македония и след погрома се опитва да повдигне духа на местните.

По време на Първата световна война Петров изпълнява длъжността председател на постоянната окръжна комисия в Битоля, а впоследствие е назначен за кмет на Драма.