Иван Грозев

Иван Грозев е български поет, драматург, литературен критик, учител. Предложен е за Нобелова награда за литература през 1928 и 1929 от проф. Михаил Арнаудов. Теософ, един от основателите на масонството в България с ложата „Човешко право“. Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.

Роден е на 23 юни 1872 г. в с. Червена вода. Завършва средно образование в Русе, след което славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Сътрудничи в периодичния печат в широк диапазон от време – от 1896 до 1945 г. Негови творби са поместени в списанията „Българска сбирка“, „Български преглед“, „Духовна пробуда“, „Съвременна илюстрация“, „Хиперион“, „Театър и опера“, „Листопад“ и др., както и във вестници като „Напред“, „Вестник на жената“, „Литературен свят“, „Литературен глас“, „Заря“, „Родно изкуство“ и др. От 1912 година започва да изнася публични лекции по въпроси на каноничните и неканоничните интерпретации на религиозното. В периода 1922 – 1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет „Климент Охридски“.