Тодор Икономов

Тодор Икономов е роден през 1835 г. в гр. Жеравна. Учи в гр. Сливен при Сава Доброплодни и в София при Сава Филаретов. От 1861 до 1865 г. следва в Киевската духовна семинария.

Заедно с Васил Друмев и други будни българи изучава допълнително аритметика, алгебра, геометрия и физика. Учител им е Попов – бесарабски българин, тогава студент в математическия факултет. Учител, преводач, публицист, издател, политик и автор, става учител първо в Шумен, а след това в Тулча. През 1866 г. излиза Методическо ръководство за първоначална аритметика, превод от руски на Тодор Икономов. Методическите си идеи, почерпени от това ръководство, той отразява в учебника си „Пълна числителница“, издаден през 1868 г. Той е сред българските публицисти сътрудничили със статии по актуални въпроси на литературата, философията, естетиката и обществено-политическите борби на в. „Македония“, „България“, „Право“, „Турция“ и др.

След Освобождението Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народно-полезни неща. Избран е за народен представител в Учредителното събрание от Провадийско и става негов подпредседател и един от водачите на Консервативната партия. След това е депутат, окръжен управител (префект) в Сливен и Бургас (1879) и за кратко министър на вътрешните работи (1880) в правителството на Климент Браницки. На 1 юли 1880 година Тодор Икономов става председател на градския съвет на София и остава на този пост до 30 декември. През този период общината приема първия си годишен бюджет след Освобождението, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на сграда, предназначена за Класическата мъжка гимназия, на улиците „Дунав“ и „Московска“.