Иван Александър

Иван Александър е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г. Царуването му продължава 40 години, което го нарежда на 2-ро място по продължителност след цар Петър I. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, той е сред най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през XIV век. Син е на деспот Срацимир и Кераца Петрица. По бащина линия е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия Шишмановци (чрез клона ѝ Срацимировци). По майчина линия е потомък на Асеневци.

Достига до царската власт след преврат в българската столица, който сваля цар Иван Стефан (1330 – 1331), поставен на българския престол от сърбите след злополучната за българите битка при Велбъжд през 1330 г., в която е убит цар Михаил Асен III (1323 – 1330).

С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331 – 1355), българин по майчина линия (син на кралица Теодора Смилец), който се жени през 1333 г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица Елена Българска. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан има и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.

Иван Александър е ктитор на Зографския манастир на Атон, Синаитския манастир в Парория и Оряховския манастир. Той води война с всички съседни сили и разширява в условия на чума и приближаващо османско нашествие България за последен път.

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г. от монаха Симеон. След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския родственик и владетел Александър Добрия. През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“. През 1837 г. англичанинът барон Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека, при основаването ѝ през 1973 година.