Кукуш
До 1913 г. Кукуш е голям почти чисто български град, в който са родени много видни българи – революционерите Гоце Делчев и Иван Хаджиниколов, поетът Христо Смирненски, политикът Константин Станишев от големия кукушки род Станишеви, професор д-р Александър Станишев, военният Петър Дървингов. От Кукуш е и революционерът македонист Димитър Влахов.
По време на Междусъюзническата война от 1913 г., той е унищожен напълно от гръцката войска и населението бяга в България, като основна част основава днешния район „Илинден“.
В близост до руините на Кукуш, гърците създават нов град, в който са заселени предимно гърци, и българи-гъркомани от също опожарената Струмица, затова Килкис е наричан още „Нова Струмица“. По-старата форма на Кукуш е Кълкъш, което е производно от старобългарски – кълка, „бедро“, от диалектното кълк или клък с топонимично значение „скала“, „каменна стена“ и наставка -уш.
Местността е била населена от най-стари времена. На склона на хълма Свети Георги, до най-високите части на стария Кукуш, се намира оброчище, съществувало от предисторическо и езическо време, което след християнизацията на населението е било наречено „Света Троица“. Предполага се, че е свързано с пресъхналия по-късно карстов извор Дуфлото и огромната пещера под хълма, в която са открити кости на праисторически животни и се предполага, че е била обитавана от пещерния човек. В древността областта е населена с тракийското племе мигдони. Останали са многобройни тракийски могили (тумби). Към края на VI век пр.н.е. попада под властта на древна Македония. В 904 година земите на кукушкия край влизат в пределите на българската държава и остават в нея поне до 967 година; по времето на цар Самуил минават ту в български, ту в ромейски ръце, а след неговата смърт остават под византийска власт. Въстанието на Петър Делян (1040 г.) обхваща и този район. След смъртта на цар Калоян при обсадата на Солун, по време на цар Борил (1207 – 1214) районът попада под властта на отцепили се от българската държава местни феодали. Смята се, че Кукушкото градище на хълма „Свети Георги“ е било феодален укрепен пункт. След битката при Клокотница (1230 г.) кукушкият край отново е в пределите на България, след това отново във Византия до падането ѝ под турска власт, като етническата и езикова самобитност на славянобългарското население се запазва.
От началото на XIX век градът бързо се разраства вследствие на икономическия подем по българските земи, който е много силен и в кукушкия край особено след 20-те години. От старата част (някога около църква „Света Богородица“ и „Стария кладенец“ и на изток през Тереке пазар (житния) и Ун пазар (брашнения) до Гемиджиевия кладенец и църквата „Свети Атанас“, а на запад до „Мера̀та“), още в началото на XIX век градът започва да се разширява във всички посоки, но най-вече на юг и на запад. В южната ниска част са малкото турци, в югоизточната покрайнина се заселват селяни-пришълци, повечето обработващи турските ниви, а на запад от Мера̀та възниква цял квартал – „Нова махала“, главно от селяни от полските села.
От 30-те години на XIX век Кукуш се включва най-активно в българското възрожденско движение, като на моменти борбата придобива подчертано революционен характер. Кукушани добре осъзнават ролята на образованието и вече не се задоволяват с килийни училища или малограмотни учители. В 1825 година те откриват сравнително уредено, издържано от общината училище с доведен отвън гръцки учител, за което след това търсят все по-добри учители. В 1840 година построяват и нова училищна сграда и канят за учител българина Димитър Миладинов, когото Нако Станишев познава и препоръчва и който от есента поема училищното дело. Миладинов преподава на гръцки, както е прието тогава, но разяснява и превежда всичко на говоримия български език. В периода 1904 – 1908 година тъй нареченото преброяване на Хилми паша става известно с манипулациите на статистическите данни и турския натиск над българите да бъде променена националността им. Една от най-големите фалшификации е извършена в Кукуш и района му – българите униати са записани като гърци католици и по този начин се фалшифицира народностния облик на населението. В периода 1906 – 1907 година Българската екзархия извършва свое преброяване, за да е наясно с числеността и демографските характеристики на македонските българи. В 1911 година 83,4% от жителите на града са българи, 15,9% са турци, а 0,7% са роми. През пролетта на 1895 година кукушаните Гоце Делчев и Туше Делииванов, по това време учители в Щип, след като заедно с Даме Груев са създали там наистина действаща революционна организация, отиват в родния си град да търсят необходимите за дейността ѝ средства. В Щип не са успели, но в Кукуш събират 335 турски лири, а след тях кукушани продължават да събират и изпращат още 1000 лири. В Балканската и Междусъюзническата война участието на кукушаните като доброволци е значително. В първата война кукушаните в Македоно-одринското опълчение са 178 души, което спрямо общия брой на кукушките емигранти в България: 200 – 220 души, е огромно число. В Междусъюзническата война броят им достига 512 души.
