Насте Стоянов

Анастас или Насте Стоянов е роден през 1884 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и в 1903 година през Илинденското въстание е четник в I отряд на Крушевската република под войводството на Андрей Докурчев. При избухването на Балканската война в 1912 година Анастас Стоянов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Методи Стойчев, а след това в Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение – българска бойна част.

В 1878 г.  Насте Стоянов и Никола Паунчев от името на Солунската българска община подписват Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава. През 1879 г. по настояване на Насте Стоянов отново е открито закритото по време на Руско-турската война българско училище в Солун, а самият той подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев.

Установява се в Солун като 15-годишен и става водещ деец на българското възраждане в града. В 1866 година Насте Стоянов насърчава отварянето на първото българско училище в града от Славка Динкова. Негова била идеята да се създаде българска община в Солун – основана в 1868 година, да се служи на български език и да се открие български параклис.

В 1883 година Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев. По негова инициативата през 1884 г. във Вардарската махала на Солун се купува сграда, която се преустроява в българската църква „Свети Димитър“. След смъртта му неговото семейство се преселва в България, в днешния район „Илинден“.