Тодор Александров

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село. Първоначално се обучава в Щип и в Радовиш, където баща му работи като учител. От 1895 година Тодор продължава образованието си в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличен успех.

Революционния си път започва още на 16-годишна възраст, когато се включва в редиците на ВМОРО. Лидерските му качества проличават по време на т. нар. Винишка афера, довела до арестите на множество членове на ВМОРО, което от своя страна нанася силен удар върху Организацията. Назначен за учител в Кочани, Тодор Александров работи активно за възстановяване позициите на революционното движение в района. Освен това поддържа връзки с Павел Шатев, който се опитва да го привлече за делото на гемиджиите, но безуспешно. Практикува учителския занаят също така във Виница и Кратово. В периода 1901-1903 година той се завръща на даскалската си позиция в Кочани, където се заема с пренасяне на оръжие и експлозиви, особено във връзка с предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Заради тази си дейност е осъден на четири години в Скопския затвор, където го заварва въстанието. След като е амнистиран през 1904 година той отново учителства, но това всъщност е прикритие за дейността му като агитатор на ВМОРО.

Постепенно неговият авторитет нараства и той се превръща в един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Тогавашните първи хора на ВМОРО го определят като „прагматичен и способен организатор“, а в своя статия Павел Шатев отбелязва, че „той гледаше на нещата много по-реално и искаше да бъде полезен и на делото, и на своите близки и не му се искаше да прави експерименти. Неговият трезвен ум работеше непрекъснато и той не губеше своите свободни часове, а постоянно работеше и мислеше как да може изобщо да бъде полезен на освободителното движение.“ В тази връзка трябва да се отбележи, че Александров се опитва да поддържа умерена позиция по отношение на споровете между различните крила на ВМОРО и подчинява всичко на практичната цел по освобождаването на Македония и Тракия, пред която всички въпроси, включително и идеологическите, трябва да останат на заден план. Младотурската революция от 1908 година не бележи поврат в разбиранията и позицията му, за разлика от други дейци. Определен е за окръжен ревизор на българските училища и манастири в Скопския окръг, но няма доверие на младотурците. Тази негова позиция по-късно му помага да избегне арест и да се укрие в България. През 1910 година сформира чета, чиято численост постепенно се увеличава и включва дори бивши войници. Като наказание за неговата непокорност, турските власти изгарят родната му къща. Това не сломява духа на войводата и той продължава да подпомага революционните окръзи в борбата им с младотурския режим. В съзвучие с новата тактика на организацията, той организира редица атентати над влакове, пощи и мостове в районите на Солун и Кукуш.

По време на Балканската война застава начело на чета №52 в състава на Македоно-одринското опълчение. Заради проявите си е награден с орден „За военна заслуга“. Влошаването на отношенията между членовете на Балканския съюз и избухването на Междусъюзническата война го подтикват да започне изпращането на четници в Македония за подпомагане на българската армия. През Първата световна война изпраща множество чети, чиято цел е извършването на саботажни акции в противниковия тил.

Обстановката в Македония след „Световния конфликт“ налага възстановяването на Вътрешната организация. С тази задача се заемат Тодор Александров, Петър Чаулев и Коце Ципушев. В основата на възобновяването на нейните структури и активизиране на връзките с македонските  бежанци в България е именно Александров. Под ръководството на Тодор Александров ВМРО привлича и много млади членове, готови да загинат за свободата на Македония. Тайната мрежа от комитети, четите и многобройните сътрудници и агенти на ВМРО в България, Сърбия и Гърция правят Организацията сериозен фактор в политическия живот на Балканите и полагат основите за последващата дейност на Иван Михайлов.