Захарчук
Юрий Порфириевич Захарчук (1890 – 1944) е руски дворянин и белогвардейски офицер, емигрирал в България, оглавил и издигнал противопожарната служба на София, днес в район „Илинден“ до една от най-добрите в Европа. Удостоен е с над 20 български и чужди ордена; за него Цар Борис дори прави специално изключение – двукратно е награден с орден „Свети Александър“. Командирът обаче най-много се гордеел с отличието „Българска признателност“, присъдено само на 4 души. Роден е в Киев на 26 ноември 1890 г. в дворянско семейство от Херсонска област. Завършва Юридическия факултет в родния си град и Първоразредното киевско военно училище.
Тук на 10 февруари 1923 г. офицерът дворянин попада на постановка в Народния театър, при която избухва унищожителен пожар. Полицията и войската, които са около театъра след скорошния атентат в него срещу Стамболийски, са затворили вратите на сградата от съображения за сигурност, докато трае спектакълът. В залата са столичният кмет Крум Попов и много граждани. Хората са в капан сред лумналите пламъци, формените сили отвън са дезорганизирани и безпомощни да им помогнат, угасва и електричеството, настава паника, заплашваща да бъде последвана от голяма трагедия. В този критичен момент се намесват пристигналият веднага на място цар Борис III и руският офицер, който в залата с гръмовен глас отправя заповеди и наставления към гражданите. По нареждане на царя, който сам се промъква сред пламъците и дава нареждания за спасяване, се донасят стълби, маркучи и дюшеци от двореца. Така те овладяват положението и заедно с артистите на театъра организират евакуация през ниските тераси на сградата, като всички освен двама са спасени.
През 1929 г. британски кралски специалисти наблюдават действията на пожарникарите и впечатлени пишат: „Софийската пожарна команда под ръководството на г-н Захарчук е с великолепни качества и е може би най-добрата в света“. Цар Борис неведнъж споделя: „Дайте ми още 20-ина като Захарчук и аз ще преобразя България!“ В 1931 г. в столичната пожарна команда създава първия екип за спешна помощ, като осигурява първата линейка със съдействието на Българския червен кръст. Създава „Спасителна станция“ – първообраз на „Бърза помощ“, с линейка лазарет, на която дежурят лекари доброволци.